fbpx

Бегликташ

Древните са обожествявали местността, принасяли са дарове и я превръщат в своеобразен храм.

Едно красиво кътче от България свряно в резервата на бившата комунистическа върхушка недостъпно за посещения от „простосмъртни” до 1991 г.

Begliktas 20c(1)

 

Посетил съм доста тракийски светилища и до сега наистина не бях срещал нещо толкова добре подържано и с такива добри обяснения на всеки елемент от светилището.

Begliktas 20a(1)

 

В близост до руините на древния град Ранули, в околностите на резерват Ропотамо, по хребета на Маслен нос, на около 3 км от Приморско се намира светилището на Ранули — кръг от огромни камъни, разположени върху скалиста повърхност, в средата на поляна. Древните са обожествявали местността, принасяли са дарове и я превръщат в своеобразен храм. В течение на времето се изграждат жилища за обслужващите храма (жреците), като върху голата дотогава скала започват да пренасят огромни камъни от околността.

По начина на подреждане се образува календар-часовник-обсерватория, което според учените е изпълнявало следните функции:

§                     Храм — много добре са запазени изсеченият в скалата жертвеник, състоящ се от две вани със свързващи ги улеи, главният олтар (огромен камък стъпил върху три точки), както и каменният трон, на който е седял владетелят или главният жрец. Интересното е, че в жертвеника не са намерени никакви животински следи, а единствено растителни, което навява на мисълта, че в жертва са се принасяли единствено растения — грозде, смокини, маслини и др.

§                     Календар — върху скалната повърхност има издълбани дупки, като в моментите на слънцестоене и равноденствие между подредените камъни преминават слънчевите лъчи огряващи тези точки.

§                     Часовник — подредбата на камъните е такава, че слънчевата сянка падаща от главния олтар (огромен специфично извит камък) върху подредените на север от него 6 по-малки камъка, изпълняват функцията на слънчев часовник, разделящ деня на 6 части.

Според откритите досега археологически находки се счита, че светилището е съградено през 14 век пр.н.е., като функционира до 5 в.сл.Хр. По своята същност мястото е изпълнявало подобни функции каквито изпълняват манастирите в наши дни.

Като разположение заема централно място в региона — намира се на кръстопът сключен между пътищата, свързващи устието на река Ропотамо с днешно Приморско, и древния град Ранули с пристанищния залив Св. Параскева. Макар че е високо по склоновете на планината, близостта до морето е решаващ фактор в историческото развитие на това място. Благодарение на лесния достъп и известността си, през различните епохи на своето съществуване е посещавано от траки, гърци и римляни.

Begliktas 1(1)

1 – Вход – ориентиран на югозапад, в неразкритата си част продължава на запад. Той определя и главната ос изток-запад, около която която са позиционирани основните обекти изграждащи светилището.

Begliktas 2(1)

2 – Брачно ложе – централният камък е оформен като легло, а останалите четири с оградната си функция подчертават цялата композиция. Издялано е „вазглавница” в източната част на ложето, което подчертава ориентацията на изток към изгрева. Върху него се предполага, че жреца и жрицата ритуално представяли свещеният брак между Бога Слънце и Богинята Майка в ноща преди лятното равноденствие.

Begliktas 3(1)

3 – Жертвеник – снабден е отгоре с издялани в скалата ямички, в които си изливали четирите свещенни течности – вода, вино, зехтин и мляко. Там са се предоставяли и дороприношенията, предимно горски плодове, селскостопански продукти, хляб и семена, в рядки случай жертвени животни.

Begliktas 4c(1)

4 – Свещена площадка – скална скулптора представляваща пентаграм и фалически символ застъпващ двете начала в природата – мъжкото и женското. Скалните вани наречени още щерни са събирали дъждовната вода за запас и за ритуалите.

Begliktas 5(2)

5 – Трон – каменен къс с издадена в него седалка. Предполага се, че от него Царя-жрец е водил религиозните церемонии.

Begliktas 6a(1)

6 – Ямички в скалата – издълбани като съзвездието „Плеяди”. Били са запълвани с масло и запалвани с цел постигане на магическа съкралност.

Begliktas 7(1)

7 – Апостол Таш – гигантски скален къс с формата на обърнато сърце. Стъпил върху източният край на ритуалната площадка, но е отделен от нея с дълбок канал. В основата е изкопан дъговиден отвор през който посветените ритуално преминавали символично от владението на Бога Слънце към владението на  Богинята Майка.

Begliktas 8c(1)

8 – Долмен „Свещенна пещера” – класически мегалитен паметник с две основи и плоча отгоре. Този мегалит е най-големият открит по нашите земи. При траките долмените са символизирали утробата на Богинята Майка – Земята. И в него се извършва тайнството на раждането на Хероса – героят Цар и Жрец презован да извърши подвизи. След „раждането” Хероса се явява под арката на Апостол Таш и сяда на трона посрещан от множество поклоници. Друга развита теза е, че долмените са били първите царски гробници.

Begliktas 9(1)

9 –  Слънчев часовник – сътоял се е от 16 каменни плочи разположени около скална площадка. Днес са запазени само 7 като са „полегнали” на една страна от земетресение или ерозия. Може и да е нещо от рода на кромлексите, но в крайна сметка и те са ориентирани по Слънцето и играят роля на големи слънчеви часовници.

Begliktas 10e(1)

10 – Лабиринт – система от скални коридори през които непросветените преминавали в стремеж към духовна интеграция. Желаещите за просвещение били подлагани на избор който определял духовните им потребности. За вярна се считала лявата посока отвеждаща до царството на Хедес.

Begliktas 11(1)

11 – Подземното Царството на Хедес – тянсна цепнетина  в която избраните от лабиринта се спускали като върховно изпитание. Така те образно повтаряли подвига на Орфей, който според легендата слязъл в Подземният свят и с помоща на Боговете успял да се завърне. Всъщност мъже с бирени кореми и пищни дами едва ли ще могат да  преминат от там, но в крайна сметка какво да откажем бирата ли?

Begliktas 12(1)

12 – Къщата на Оракула – останки от жреческо жилище от най-късният период на светилището ІV в.  Някъде по това време духовният център преминал на север в залива „Св. Параскева”, където е построен манастир. Култа към Богинята майка преминал в почит на Света Параскева покровителка на родилките.

 

 източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

%d bloggers like this: