Природонаучен музей (Котел)

Природонаучният музей в Котел е един от най-богатите в България. В него се разкрива биоразнообразието на Източна Стара планина, чрез близо 30 000 експоната от живата и неживата природа, разположени на площ от 1000 m².^[1]

История 

Основоположник на природонаучния музей в Котел е местния учител-естественик Васил Георгиев, който в продължение на 60 години събира образци от района на Котел. Създава богата сбирка от вкаменелости, насекоми, риби, земноводни, влечуги и птици.^[2] През 1924 г. организира изложба от 500 експоната в София.^[3] След като комисия от Българска академия на науките, начело с проф. Нено Атанасов се запознава с колекциите на Васил Георгиев, предлага през 1951 г. да се създаде природонаучен музей.^[1] През 1952 г. е създаден музеят, а през 1981 г. е построена нова сграда, в която се помещава музеят днес.^[4]

Експозиция 

Във фонда на музея се съхраняват около 30 000 експоната от живата и неживата природа на Източна Стара планина. Експонатите са разпределени тематично в музея – безгръбначни фосили, висши растения, насекоми, риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници.^[3]

В зала „Палеонтология“ са предсатвени повече от 100 безграбначни фосили — корали, миди, охлюви, амонити от мезозойската ера. Около 200 вида висши растения се изложени в зала „Ботаника“. Чрез снимки са показани дървесните видове и храстите, виреещи в Котленска планина. Изложени са 218 вида насекоми — дневни и нощни пеперуди, бръмбари, водни кончета, ципокрили. В две биогрупи — сладководни и морски са представени 58 вида риби. Земноводните и влечугите са 22 вида. От орнитофауната са представени няколко вида птици, като бял и черен щъркел, сив жерав, къдроглав и розов пеликан, дропла, белоглав и скален орел. В музея са експонирани и представители на бозайниците — кафява мечка, вълк, сърна, дива свиня.^[5][6]

Туризъм 

Природнонаучният музей е част от 100-те национални туристически обекта. Намира се под № 56, заедно с пантеона на Георги Стойков Раковски.

Уикипедия