fbpx

Има села, които живеят и дишат и се радват на голяма посещаемост. Но има села, които остават далеч от погледа на пътника, скътани в гънките на Стара планина. За такива селца искам да ви разкажа в този пост. Те не са отбелязани на картата, за тях няма указателни табелки, каквито виждаме за повечето села, пътувайки по пътищата на България. Достъпът до тях е затруднен и дори невъзможен, когато падне снега или по-голям дъжд, защото пътищата, по-които може да се стигне до тези селца са черни. Може да се каже, че има един по-главен път, който е посипан с камъчета и много прилича на старите римски пътища. И благодарение на него човек не може да закъса на пътя, ако го завали дъжд.

DSCN8752_resize

За съжаление този път достига само до определени села, а други остават откъснати и се обезлюдяват с времето. Отклоняваме се от Прохода на Републиката и потегляме по каменистия път, криволичещ нагоре из смесена гора, предимно букова, в която са поникнали и борове, а тук там се среща и по някое дъбче, което допълнително раздвижва пейзажа.

DSCN8262_resize

Този път води до село Терзиите, което все още е населено и има живот в него, макар, че ние не успяхме да се докоснем до неговия бит и обитатели. Просто го наблюдавахме от разстояние.

DSCN8288_resize

Panorama Semkovci_3_2_resize_resize_resize

Впоследствие от Интернет разбрах, че около 3 души населяват това селце.

Нашата цел беше друго село, от което е родом бабата на моя свекър. Нарича се Семковци и тя е излязла като момиченце от това селце и заедно със семейството си са се преселили в село Острица, Русенско. Отклонихме се от каменистия път и поехме още по-нависоко по черен път.

DSCN8276_resize
/кликни върху снимката/

Panorama Semkovci_1_2_resize_resize

Panorama Semkovci_6_resize

Ние с татко и кучето слязохме от колата, а съпруга ми успешно маневрираше по неравния път. Недалече от село Терзиите се намираше друго селце – Бочковци. То беше разположено в ниското и се оформяха 2 махали по мои лични наблюдения. Кръстих ги Долната и Горната махала.

DSCN8735_resize

DSCN8736_resize

DSCN8740_resize

В нета не може да се открие информация за тези селца, защото много от тях вече са необитаеми. Мисля, че и Бочковци е от тези села. Но и за него не ни остана време в неделята. Продължихме нагоре и напред. Простора, който се разкрива пред погледа на човек го окрилява. Билата и върховете на Стара планина приласкават сетивата ни.

Panorama Semkovci_5_resize

Panorama Semkovci_11_resize_resize

 

Тук въздухът е друг. Човек диша с пълни гърди и се радва на чистия въздух. Топлите и слънчеви дни са подарък за нас в края на есента, за да решим да предприемем това пътуване в търсене на родовите си корени.

DSCN8365_resize

DSCN8414_resize

Panorama Semkovci_4_resize

 

Труден е бил животът на хората в планината. И това е основната причина много от селата на това място да се обезлюдят.

От разказа на отец Пеньо от село Войнежа разбрах интересни неща за историята на тукашните села. Той разказа, че в планината са се заселвали още по турско робство според заповед на завоевателя на Унгария Султан I и то предимно неблагонадежни хора, както в Русия са заселвали Сибир, като целта е било да се поддържат пътищата между Южна и северна България. Така са се заселили Котел, Елена, Тетевен. Или са се заселвали хора, които са бягали от турците. Тук навремето са били вековни гори и идва някой си човек със семейството си. Изсича определена площ от горите, за да я превърне в обработваема земя. Затова и повечето селца в Балкана обикновено носят името на 1-я заселил се на това място – Бочковци, Райковци, Цонковци, Семковци и т.н. А какви пущинаци са били. Да се чуди човек как са издържали и как са се подвизавали. Но българите са били работливи и не са се плашили от работа. Но земеделието, което развивали не било достатъчно, за да изхранят челядта си и дойде ли края на месец май тръгват към Одринска Тракия, която е една от най-плодородните земи, за да жънат нивите на турците. Имали са кончета и често пъти, за да се изхранят са жънали в натура, т.е. нямало е пари, а заплатата им е била в жито. Пшеницата най-напред са я мелили на ромели и са ядели каша или са си опичали питки в подница на жаравата и така са се изхранвали. Добитък са въдели. Труден и мъчен е бил животът на хората, избрали за свое родно място планината, но са оцелявали.

Това беше накратко разказа на отец Пеньо за историята на планинските селца като цяло.

Друга причина за обезлюдяването на селата, за която ни разказа отеца е следната: Навремето бащата е бил собственик на имота и по устна уговорка синовете му са знаели коя нива им оставя след смъртта си. Но след като се прави регулация имота се разделя по равно и синовете не могат да си вземат нивата, която знаят, че им се пада по право от баща им и се изпокарват. Къщата няма нотариален акт и за да се извади трябва да се съберат подписи от всички наследници, много от които са се разпилели из цялата страна, а на някои се губят и координатите. Освен това трябва да се внесат солени такси от 500 лв. и т.н. И в един момент къщите в тези планински места остават безстопанствени, не могат да се продават и се порутват и събарят.

След кратките исторически данни продължавам с разказа за нашата разходка. След като отминахме село Бочковци свихме вдясно и оставихме колата на баира. Непосредствено пред нас беше притихнало село Цонковци. То също е обезлюдено.

Panorama Semkovci_9_1_resize_resize

Panorama Semkovci_10_Conkovci_resize
Моят съпруг ме беше водил по тези места миналата година месец май и тогава успяхме да разгледаме това селце. Какво да ви споделя… Картината, която се разкрива пред очите ни прилича на някоя приказка, когато даден герой попада вдън гори тилилейски. Въпреки, че има къщи всичко е обрасло с къпини и хръсталаци и достъпа до тях е особено труден.

 

P5020234_resize

P5020266_resize

P5020278_resize

 

Времето е заличило пътищата в това селце.
P5020333_resize

Но сега не ни остана време да го посетим. Но ще приложа няколко пролетни снимки от миналогодишното пътуване.

 

P5020299_resize

P5020353_resize

P5020373_resize

 

Нашата цел беше Семковци и се запътихме натам, като преди това подредих трапеза на поляната и хапнахме, каквото си бяхме вземали с нас, защото особено за мен е в сила народната мъдрост “Гладна мечка хоро не играе”. Когато съм гладна си мисля само за ядене и досаждам и на моменти ставам зла…

DSCN8378_resize

Кученцето ни послушно беше застанало до трапезата, като се надяваше да намаже нещичко :).

DSCN8379_resize

Пътя по който поехме към селото е невъзможно да се мине с обикновена кола, защото на места са се отворили големи процепи от дъждовете и само проходим автомобил може да се движи по тези черни пътища. Разбирате ли ме сега защо никой не живее в село Семковци.

 

DSCN8396_resize

DSCN8424_resize

DSCN8429_resize

Иначе за есенна разходка този път действа много разведряващо.

 

DSCN8406_resize

DSCN8415_resize

Толкова красиви местенца зърнахме и им се зарадвахме от сърце.

 

DSCN8419_resize

Това, което ме впечатли е, че цялото поле беше обрасло от шипка и глог. Толкова големи количества се намираха в този край, че ако човек е решил да си направи мармалад от шипки имаше достатъчно. Макар, че е много трудоемък процес (веднъж съм правила), но става много вкусен и сладък :).

 

DSCN8289_resize

DSCN8457_resize

Както вървяхме нагоре по едно време видяхме стадо крави с телета, които бяха доста плашливи като се разминавахме по пътя и често някое от тях се шмугваше в шипките от страх.

 

DSCN8430_resize

DSCN8436_resize

DSCN8440_resize

А след това се срещнахме и с техните собственици – едно младо семейство, което беше дошло от града, установило в село/махала Терзиите и са се захванали с отглеждането на телета.

Пускат ги да пасат сами и по някое време тръгват със джипа да ги търсят накъде са поели и ги завръщат към дома им.  Ето една панорама сред шипковите храсталаци :).

 

Panorama Semkovci_12_resize_resize

DSCN8441_resize

Вече бяхме близо до Семковци. Надеждата ни беше да срешнем някого от рода "Казаците".

 

DSCN8461_resize

DSCN8465_resize

Черният път беше обрасъл със зелена тревица и тук там имаше опaсност да настъпим някоя кравешка “мина”.

 

DSCN8468_resize

DSCN8474_resize

 

източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Verified by ExactMetrics
Verified by MonsterInsights