В началото на пролетта за много американци идва дългоочакваната съботна разтуха.
“Врати” отварят т.нар. Градински разпродажби, или „Yard sales“ и “ Garage sales „. Иначе казано – градински и гаражни разпродажби. Те са нещо уникално.
Най-разнообразни са разпродажбите при откриването на сезона и през есента. Идеята е един вид сезонно прочистване. Но, вместо старите и ненужни дрехи, обувки, вещи, домакински уреди и аксесоари да се изхвърлят, хората в САЩ си организират тези разпродажби. Има си специални сайтове и форуми, където се публикува информацията за местата с разпродажби. Те може да са организирани от хората, в съответните населени места, и да са на едно място или всеки си посочва адреса на къщата.
А когато някой ще се мести и продава имота просто отваря вратата на дома и хората влизат и купуват каквото си харесат от покъщнината.
Местните хора си следят обявите и още в ранните зори на съботния ден тръгват да обикалят по списък, защото хубавите неща свършват бързо 😀
Най-атрактивни са т.нар. community базари
Десетки семейства от дадено населено място се събират на едно място – пред църквата, на голям паркинг, парк и отварят сергиите със стока.
Цените са повече от ниски. На моменти стъписващи. Всичко, като дрехи, покъщнина, обувки, чанти, детски играчки вървят по един – два долара. Е, има и по-скъпи неща – като техника, мебели, туристически принадлежности и др.
За 50 цента си купих оригинална японска купа за салата, например. Уникална като материал и декорация. Също и нова официална блуза на Келвин Клайн за 1 долар.
Изключително интересни са нещата, които могат да бъдат купени от къщите на починали възрастни хора. Там могат да бъдат намерени уникални съдове. Нови. Неизползвани. Пазени.
Е, разбира се, че има и откровени боклуци, но …., за всяко нещо май се намира купувач.
Като цяло тези разпродажби са и място за социална комуникация.
Наблюдавах с интерес хората как обменят информация, как се пазарят за цената и как се забавляват.
Например : „Нещо“ с етикет 5 долара се носи до продавача с въпроса „Какво ще кажете, ако ви предложа 1 долар за това“? Някои отговарят: „О, да, разбира се“. Други се усмихват с най – приятелската си усмивка и казват : “ Нека бъдат 2 долара“
Има райони със “скъпарски” къщи, където е ясно, че нещата са с по – високо качество. Там хората разпродават не за да печелят от това, а просто, за да предоставят хубави неща, на достъпни цени и на други, така мисля. Обикновено цените тук са много по-ниски от очакваното.
Категорично е мнението ми, че американците са изключително практични и ценят всеки цент. Своя и на човека отсреща.
Тези, по-богатите, със сигурност, спокойно могат да изхвърлят нещата, които не им трябват и да си вземат нови. Без да губят 6-7 часа от съботния ден да изнасят всичко пред къщите си и да продават лично. Но го правят, защото ценят вложените във вещите пари, а е и вид благотворителност – да дадеш възможност на някой друг да има нещо хубаво, за почти без пари
За американците доброволчеството и благотворителността са на пиедестал.
Ходенето по тези разпродажби е и страхотно забавление. Винаги има неща, които си заслужава да бъдат видяни, а някои задължително купени.
Колекцията от страхотни картини на моята американска приятелка Бренда е завидна.Има уникални попадения.
Питаха ме дали в България правим такива разпродажби. Казах им, че поне аз не знам да има. Но със сигурност е страхотна идея и аз ще разкажа за нея 🙂
текст и снимки: Теодора Йорданова
*Снимките са от различни разпродажби в щата Мериленд, но не навсякъде е удобно да се снима.
