Язовир „Ивайловград“

Язовир „Ивайловград“ е третият голям язовир по течението на Арда. Със своите 35-37 километра е най-дългият в България. Стената му се намира между селата Ламбух и Хухла, на около 5 километра до границата с Гърция. Първоначално е било предвидено тя да е с около 20 метра по-висока, но тогава е щяло да се залее Маджарово. На Балканите има още един такъв много дълъг язовир. Това е Тезаурус/“Съкровище“/ и се намира на река Места в Гърция. Карал съм и там лодка- виж тук. Признавам си, че тръпката да караш лодка там  е по-голяма. Там си е много по-девствено и няма никой от тези досадни рибари.
На дъното на язовир „Ивайловград“ има „потънали“ няколко села. Миналата година, когато обикаляхме този район с колела, си набелязахме едно място, което да използваме за бивак.  Намира се до една от двете останали постройки от „потъналото“ село Кочаш, а именно неговата църква. 
Тази година направихме само пробно пускане по язовира в Камилодолския пролом, но догодина ще го обиколим целия.

Така изглежда Кочаш, гледано от язовира:

Бивакът ни:

За няколко дни водата беше спаднала поне с 3 метра и затова брега се беше отдръпнал доста навътре.

Сутрин гледката и спокойствието от нея са много зареждащи:

Рибарите ловят риба навсякъде. Когато карате лодка непрекъснато чувате от двата края, че сте оплели кордата на някой от тях. Това му е неприятното тук.

Закусихме и тръгнахме:

За около 1 час гребане стигнахме до ръкава на река Марешница. От там имаме един весел спомен от миналата година. Тогава се загубихме  в тъмното и трябваше да оставим колелата някъде тук, за да продължим пеш до Сеноклас.

Продължихме по Камилодолското ждрело. Красиво е! Няма какво да го описвам. Трябва да се види със собствените очи. Един орел си летеше спокойно над нас. а може и лешояд да е било:

Спряхме да починем по средата на язовира. Направихме си „катамаран“ и си пийнахме 200 грама домашен ром като стари моряци:

След поредния завой над нас, кацнали на билото, се видяха къщите на Долноселци:

Погребахме още около 2 часа, починахме си на един бряг А’Ла Робинзон Крузо и се изкъпахме в язовира:

До стената оставаха около 10-12 километра, но решихме да достигнем до нея другия път. Върнахме се до бивака по светло.
Запалихме огъня сложихме скарата на него и до късно си приказвахме за живота и какъв е смисълът му и други такива работи. Радвахме му се , все пак на входа на нашия хотел звездите не бяха 5, а 5 милиона и ни светеха от небето.

Имахме си и „извънземно“;))) изпи всичките ни запаси и започна да свети някак си в жълто:

На сутринта кулата на Шейновец се показа през облаците и ни покани да дойдем тук още хиляди пъти:

Ивайло не можа да е с мен и да го повозя на лодката. Вдигна температура и трябваше майка му да се занимава с него. Нищо! Другият път.

със съдействието на: магазин за туристическа екипировка Alehooo