100те национални туристически обекта – Добърско

През 2001 година в покрайнините на селото са открити останки от римска пещ за тухли и керемиди датирани от археолозите от Благоевградския исторически музей към 3-4 век. Това са може би най-старите материални следи за историята на Добърско. Високо над сегашното селище има местност “Германица”^[1] – името идва от тракийският бог Герман. Местността “Апата” говори за заселници власи (АПА = вода), фамилното име Корунови е с прабългарски произход. Всичко това сочи колко богато е историческото наследство на Добърско.

До 1912 година името на селото е Недобърско.^[2] Селото се споменава за пръв път като подвластно на Рилския манастир в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година под името Гнидобрадско. В джелепкешански регистър от 1576 година е отбелязано под името Гнидобронска като вакъфско село. След процесите на потурчване в Разлога през втората половина на 17 век Добърско значително увеличава населението си с търсещи убежище в планината българи и до края на 18 век, преди издигането на Банско, Добърско е икономически водещото селище на Разложката котловина. По пасищата му се отглеждат големи стада добитък, които слизат през зимата на юг в полетата на Сяр и Драма, от където пък добърските търговци изнасяли памук за Босна, Сърбия, за Виена и Будапеща.

Според легендите ослепените след битката от 1014 г. Самуилови войници, които се насочват към Рилски манастир, но по пътя ги застига зима и се заселват в Недобърско, тъй като тук намерили облекчение от лечебната вода от аязмото в двора на църквата „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Те създали прочутата Добърска школа за музика за да помагат да слепи деца. Школата просъществува до началото на XX век.

„Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“

Църквата „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е построена през 1614 година от будни и заможни добърчани.

Бил с малки размери (8,37 x 6,50 x 5,20 метра) и, както турците изисквали, външно не се отличавал от жилищните сгради. Наполовина в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета-мазгали, храмът приличал повече на малка непристъпна крепост. Но добърчани компенсирали това с вътрешната му богата украса и благолепие. Поразителните стенописи и автентична архитектура на храма го причисляват към най-ценните образци на българското изкуство. През 1973-1978 реставраторът Петър Попов и архитект Златка Кирова реставрират стенописите и обновяват храма.

Част е от Стоте национални туристически обекта. Църквата е сред културните паметници под защитата на ЮНЕСКО.

„Свето Сретение Господне“

Църквата „Сретение Господне“ е построена през 1641 година (според документите, но може и да е по-рано) и изографисана от майстори от Банската художествена школа.

Уикипедия