100те национални туристически обекта – Созопол

Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Първото селище тук е възникнало в края на IV-III хилядолетие преди Христа. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда от бронзовата епоха. В созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, датиращи от II-I хил. преди Христа. Те свидетелстват за активно корабоплаване още от най-дълбока древност.

През 610 г. пр. Хр. на мястото на днешен Созопол е основана елинска колония („полис“) на милетски гърци под името Аполония Понтика. Името на града идва от бог Аполон считан за закрилник на колониите. Градът израства като важен търговски и пристанищен център. Поддържа активни връзки с големите центрове на Елада: Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и други. Търговското му влияние в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, възникнало през V в. преди Христа. Аполония Понтика се конкурира със създадена след около един век мегарска колония Месемврия. Мегарците искат да имат търговски контакти с траките чрез бургаския залив. В отговор на това Аполония създава своя собствена колония – Анхиало от южната страна на Месемврия. Новата колония освен да пази достъпа до бургаския залив, била богата и на подводни залежи на сол. За активна добив на сол още в Античността сочат промени по морското дъно в залива.

Котвата става емблема на Аполония и неизменен знак върху монетите, които тя сече още от края на VI в. преди Христа. Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. Съвременниците му го наричат Аполония Магна (Велика Аполония). В града се намирал голям храм на бог Аполон. Точното местополжение не е изветно, вероятно на остров Кирик.

През 72 г. пр.н.е. градът е завладян и ограбен от римляните, а крепостната му стена – разрушена. Пълководецът проконсул Марк Лукул, който превзема града, отнася със себе си известна статуя на бог Аполон от светилището и я поставя на Капитолия в Рим. През IV в. той отново е в подем и вече е известен с името Созополис – „град на спасението“. Традиционно византийски град и твърдина в хинтерланда на Константинопол, едва през 812 г. – при кан Крум – Созопол за кратко влиза в пределите на българската държава.

Созопол, заедно с Месамбрия (днес Несебър) пада 1459 година – 6 години след падането на Константинопол, като една от последните византийски крепости под турско владичество. В отбраната на града са участвали венециански и генеузки кораби.

От XVIII-XIX век са запазени църкви и множество къщи от дърво и камък, създаващи неповторимия архитектурен облик на днешен Созопол. Старинните икони и великолепните дърворезбени иконостаси представят забележителните постижения на художествените занаяти от това време.

Част от гръцкото население на Созопол се изселва през 20-те години на 20 век и основава село Созополи на Халкидическия полуостров, Гърция.

Забележителности

Созопол е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: печат има в Археологическия музей.

Исторически паметници

• Архитектурен и археологически резерват Старинен Созопол

С Постановление на Министерския съвет № 320 от 7 септември 1974 г. Старият град на Созопол е обявен за музей. Около 180 жилищни сгради от средата на XVIII и началото на XIX в. оформят облика на резервата. Като типично българска, градена от камък и дърво, созополската къща се родее с къщите от старопланинския и странджанския регион: “Къща на Мариета Стефанова”, “Къща на Креаноолу”, “Къща на Тодор Загоров”, “Къща на Куртиди”, “Къща на Димитри Ласкаридис” и други.

• Тракийски крепости в района на Бакърлъка

Усамотен планински рид, опасващ като дъга полетата и ниските хълмове около Созопол. Още през XIII – XII в. пр. Хр. траките изграждат (от ломен камък без спойка) отбранителна линия, състояща се от крепости по почти всички високи върхове на рида. Най-интересни са крепостите на връх Атия, вр. Бакърлъка (ок. 4 дка площ на най-високото място, 376 м), „Лободово кале“ (ок. 1,5 дка) и „Малкото кале“ (ок. 4 дка, единствената, където са проведени редовни археологически разкопки – 1973-1977 г. в рамките на програмата “Странджа–Сакар”.

• Тракийски надгробни могили

По височините на Меден рид и хълмовете около крайбрежието са разположени множество могили – следи от погребалните ритуали на траките. В миналото общият им брой е бил около 1500. До днес са оцелели по-малко, като някои от тях са археологически проучени.

• Антични некрополи

Интересът към старините на Созопол датира още от средата на XIX век. Изследователите насочват усилията си предимно към проучване на некрополите и материалите, откривани в тях. Днес по-известните некрополи на античната Аполония Понтика са тези в Морската градина и местностите “Харманите”, “Буджака” (частични спасителни археологически разкопки) и “Калфата” (тук ежегодно се провеждат археологически разкопки от българо-френски екип).

• Крепостни стени VI–XIV век

Средновековен Созопол е ограден с крепостна стена и кули, строени по времето на император Анастасий, ок. 511 година. Те са използвани и през следващите векове, като на много места са престроявани и доизграждани. Днес от защитните съоръжения са запазени значителни фрагменти, достигащи височина до 3–4 метра.

Уикипедия