fbpx
Гложенски манастир, гложене, почивка, разходка

Гложенският манастир „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ се намира в близост до село Гложене, община Тетевен, Област Ловеч, на 12 км от град Тетевен. Разположен е на източния склон на планинския рид Лисец, под връх Камен Лисец. Според недоказани данни той е основан в началото на XIII век, през 1224 г., и е реконструиран през XV—XVI век. Легендата разказва, че манастирът е построен от киевския княз Георги Глож, който е основал и дал името и на село Гложене. Всъщност легендата се позовава на съвпадение на имена между селището Кийово, което е съществувало в района през ХV-ХVІ век, но е изчезнало, и град Киев в Украйна, където монасите са ходели да събират помощи.

Глаженският манастир най-вероятно е основан през ХVІ век. Неговият архитектурен план копира този на манастирите в Атон. В края на ХVІ и началото на ХVІІ век в манастира се преписват ръкописи от миряни, подготвени в близкия Етрополски манастир. През XVIII-ХІХ век Гложенският манастир има метоси в съседното село Малък извор и в град Ловеч. Повечето старопечатни книги в манастира са украински и датират от ХVІІІ век. Запазени са няколко поменика с имена на поклонници-дарители от ХVІІІ-ХІХ век. В тях се срещат имена от села от Тетевенско и Луковитско, които днес са помашки.

Монашеските килии са строени през 1858 г. Най-видната личност в Гложенския манастир през ХІХ век e игуменът Евтимий (Симеонов) от Сопот. Той е известен лечител. Манастирът е любимо място на Васил Левски, като скривалището му се пази и до днес. В близост се намира и село Голям извор, където е учреден и първият революционен комитет.

Гложенски манастир, гложене, почивка, разходка

Тук се намира малък музей на Васил Друмев с монашеско име Климент, който от 1875 до смъртта си е митрополит на Търновската епархия. Той произнася проповед против католицизма, при което защитава православието[1]. Това достига до римокатолика Княз Фердинанд с посредничеството на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов. На 10 юли 1893 г. митрополит Климент e осъден на “вечно” заточение в Гложенския манастир. Заточението му завършва едва с падането на правителството на Стефан Стамболов.[2]

Старата църква на манастира вероятно е строена през ХVІ век. В нейните стенописи фигурират дарители от Тетевен, чиито имена се срещат в помениците на Зографския манастир от 30-те и 40-те години на ХVІІ век. След силните повреди, нанесени на старата църква при Чирпанското земетресение от 1928 г., храмът е съборен през 1931 г. Изграден е нов в западен стил, в която е запазен старият иконостас.

В манастира е изложено копие на старинната икона „Св. Георги Победоносец“, която уж била донесена от Глож при заселването му в местността. Всъщност иконата е украинска от ХVІІІ век. Обковката й е създадена през 1828 г., когато зографът Иван Попрайков от Разград добавя към иконата житийни сцени и рисува иконите на иконостаса (запазени) и стенописи (незапазени). Оригиналът на иконата се съхранява в Ловчанската митрополия.

Понастоящем манастирът е действащ паметник на културата и е част от Ловчанската епархия. Вероятно това е българският манастир с най-просторна и най-красива панорама, която се вижда от самия манастир. При ясно време оттук се вижда Дунав и Беломорието.

До манастира има шосеен път. От автомагистрала „Хемус“ се излиза при Ябланица, минава се през центъра на града, продължава се към село Малък извор. От Малък извор до манастира пътят е тесен, но с нов асфалт, разминаването на насрещно-движещи се леки коли е възможно само на определени места. Пътят е добре маркиран с табели на всички разклони. Автобуси преминават трудно. Пред манастира има два паркинга с обръщало за автобуси.

След предварително обаждане и в определени периоди на годината – манастирът може да даде подслон на около 20-на поклонници, които приемат да спазват манастирските правила.

Уикипедия

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Verified by ExactMetrics
Verified by MonsterInsights