От Благоевград до София за 500 км

Утрин е . 3 март 2007 , Национален празник на България . Трябва да сме на крак още в 6.00 , т.к днес потегляме на приключение . Четирима сме и идеално се побираме в новата кола на нашите .

6.15 сме будни и пием кафе , правим последна проверка и тръгваме към Родопите . Пътят ни минава през проходът Предела , той раздела Пирин от Рила планина . Времето е ясно и от двете страни на пътя ни гледат снежните върхове на планините . Спираме са малко , на вън е студено , първият зимен студ за тази година .

Продължаваме към Разлог и Банско . Там ни посрещат строежи , близо до пътят строежи , в деличината още камени великани с не построени още снаги . Банско от детството ми е изчезнал . Заменен от урбанизирано чудовище . Днес Банско започва от главният път , преди години имаше разклонение няколко километра преди да навлезеш в града . Сега всичко това е запълнено от хотели , хотелчета и хотелища . А склоновете на планината изглеждат като некадърно обръснати от прорезите на ски пистите .

След Гоце Делчев , вече сме много близо до границата и следва паспортна проверка . Спираме за кратко в село Баничан , което е разположено на километър от град Гоце Делчев . Тръгваме по поречието на река Места .

От тук на татък пътят ни води по лъкатушещите завои на пътищата на Родопа планина . Дотук сме изминали близо 200 километра и целта ние е кукерският събор в село Ширoка Лъка . Пътят , по който вървим е безлюден , коли почти липсват , малки селца се срещат , но за разлика от другаде са пълни с деца . Отстрани гората постепенно от Широколистна преминава в иглолистна . Живописни полянки , се сменат с стръмни горски рекички , криволичим на горе на долу и аз за пореден път се убеждавам , че е по добре да не съм шофьорът . Иначе , не можеш да забележиш нищо по пътят , вниманието е насочено другаде .

След близо 3 часа пристигаме в , преминахме през Доспат и язовирната стена , на 12 км от Триград , но няма време да разгледаме всичко , те останаха за следващият път .

Широка лъка е китно планинско селце изпълнено с живот . По средата му минава Широколъшка река , а възрожденски къщички се редят една върху друга по двата бряга на реката . Пристигаме в разгара на традиционен фестивал Песпонеделник , кукерски ансамбли от цяла България се събират тук , всяка година в началото на март . Селцето е пълно с млади хора , туристи с раниците си и децата , които учат Средно музикално училище за народни песни и инструменти. Днес всички са облечени в народни носии или кукерски маски . Текат репетиции за концертът вечерта , кукерите подрънкват със своите чамове , за да плашат злите сили . Не успяхме да видим само тези тук , на снимката .

Казват , че когато излязат маршируват в крак и всички наоколо тътни в бойни ритми

След като хапнахме вкусно в една от местните механи типични родопски ястия под звуците продължаваме към Бачковският манастир на около 80 км през Пампорово .

Първите признаци , че наближаваме планинският курорт бяха рекламните пана по пътя , рекламиращи нови и скъпи хотели и разбира се строежите .На Пампорово видях за първи път задържал се сняг , докато другите части на Родопите изглеждаха странно есенни за месец март .

Към 16.30 видяхме надписа приветстваш не в село Бачково . Под него се намира и самият Бачковски манастир . Самият манастир се е превърнал в целогодишен панаир , пред портите му са се разположили всякакви сергии с китайски стоки и дори с гащи . Много разочароващо ми подейства . В сравнение с Рилската обител е малък и някак не ме грабна . Хареса ми ресторантчето под водопада .

Следващата ни спирка е Асенова крепост , строена от Йоан Асен Втори през Второто Българско Царство . Странно е чувството да се разхождаш зад толкова древни стени и да знаеш , че тук преди теб са живели и умирали толкова много хора . Да докоснеш Асеновият надпис и да се опиташ да го разчетеш от старобългарски , така както си е издълбан в камъка . И докато се изкачваш по – единствената останала кула , се прокрадва мисълта :Ехх, сега да може да спретнем тук един ЛАРП .

След това потегляме към Пловдив , това беше последната спирка то плана , но залезът предрече , че е време да потеглим към София . Денят завърши пред НДК в Макдоналдс , някак странно и нереално изглеждаше .

Бяхме изминали 500 км и пътешествието беше един добър начин да отбележим 3 март .

Аз пред паметника на Петко Войвода с. Широка Лъка