Всъщност е малко раничко и водата е доста студена, но пък времето беше прекрасно – топло и слънчево.
Пътуването от София почти до Созопол е доста дълго, но и много красиво – всичко е потънало в зеленина. Нивите са изорани и посевите навсякъде са се подали от земята, а житото вече е доста пораснало. Тук-там сред полята се мяркат и овощни градини. Почти няма пустеещи и изоставени земи, което е прекрасно.
Градините на комплекса, в който бяхме, са наистина разкошни. Изключително красиво оформени и поддържани, с много видове цветя, храсти и дървета, част от които виждам за първи път.
А най-хубавото е, че само по едно мостче над пътя се озоваваш направо на плажа. Все още е пуст и самотен, но така обичам морето – тихо и спокойно без тълпите туристи.
