В последно време достъпът до многобройните скални манастири на Шуменското плато е значително подобрен – вече има маркировка, поставени са указателни табели, доколкото е възможно са обезопасени – дървени стълби, метални важета и т.н. Миналата година разказах за Осмарските скални манастири, тази година е ред на Ханкрумският. Той датира от 12-14в. и днес е обявен за паметник на културата от местно значение. Пътят до него минава през прекрасна букова гора, която тъкмо се раззеленяваше, а поляните бяха покрити с теменужки и тук-там синчец. До самия скален манастир се стига по вдълбани в скалата стъпала, поради което е бил наричан и Стълбената пещера. Състои се от предверие, олтар, с вдълбани в стената места за икони и още едно помещение, което вероятно е служело за жилищно. Впечатлява и с размерите си – дължината на всички помещения надхвърля 13м, а ширината им варира около 4м. През отворите в скалата, използвани за осветление на манастира, се открива и красива гледка към околността.
Друго прекрасно място на Шуменското плато разкрива чудесна гледка към града в подножието, паметника Създатели на българската държава и част от самото плато. И тук има пещери, които вероятно в миналото са били обитавани, за което свидетелстват и издълбаните в стените олтари в част от тях. По скалите не много места има вградени миди или отпечатъци от тях, както и от морски рапанчета – доказателство за предположението, че някога платото е било дъно на море.
Съвсем близо се намира и друга пещера с многобройни разклонения, тунели и входове, повечето от които обаче доста тесни. Е, няма опасност да се изгубиш, но на моменти имаш такова усещане, още повече и заради абсолютния мрак, царящ наоколо, разкъсван само от светлината на фенерчетата. И за тази пещера също се предполага, че в миналото е била използвана за жилище.
Следващата спирка от пътуването се намира малко по-далеч – водопадите край с.Веселиново. До тях се стига по черен път, отклоняващ се след края на селото. До водопада Големия скок се стига по нещо като стъпала, укрепени с дърво. Мястото е пълно със зеленина и много красиво напролет, когато водопада е по-пълноводен. Най-хубавото е, че по една пътека може да се мине зад водопада и да се озовете зад водната завеса 🙂
Малко по-нататък е Малкият скок, който малко трудно се вижда, но пък до него се върви все покрай реката и е много приятно. Поляните навсякъде са покрити с жълти лютичета, искрящи от слънчевите лъчи. Наблизо има и малка пещера, не много впечатляваща, но все пак са започнали да се оформят скални образувания вътре.
В края на това пътуване, стигаме и до друго много интересно място – Софрата. Софрата е голям плосък скален къс насред гората. По него има издълбани канали и различни символи и се спори дали е бил използван като обсерватория или просто като кошара за животни, защото осигурява завет от ветровете.
Прекрасно е, че всички тези места са направени достъпни за посетители, макар и някои да не е много лесно да се открият. И колко ли още такива природни чудеса остават скрити…
Прочетете още:
-
„Синият вир“ – царството на водните кончета край Медвен
-
Къща за гости „Рай“ в село Челопек ви очаква
-
За празника на картофа в село Чифлик и националното изложение на занаятите в Орешака
-
Световнонеизвестните пирамиди до село Банище
-
До хижа Пършевица, през живописните екопътеки и красоти на Врачанския Балкан
1 thought on “Една разходка до… Шуменското плато”