Боянска църква

Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква (придворен параклис) в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г. Тук в 1854 г.Виктор Григорович открива Боянския поменик на българските царе и Боянския палимпсест – забележителни паметнци на българското средновековие.

Строителни периоди

Храмът е двуетажен. Отнася се към типа двуетажни църкви-гробници с долен етаж, предназначен за крипта (гробница) и горен за семеен параклис. Счита се за църква към извънградската резиденция на феодала, от която тя е била част.

Най-старият строителен период е от края на Х век — началото на XI век. Това е малка едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Фасадната пластиката на многостъпалните засводените ниши и арките при отворите е допълнена с т.н. „вълчи зъби“ от поставени неортогонално керамични зидарийни тела при сводовете, тези похвати са прилагани в по-старите български храмове вТърново, Охрид и Костур.

Църквата е разширена с пристроената през XIII век основна част по време на Второто българско царство от севастократор Калоян. Именно тя определя храма към типа двуетажни църкви-гробници. Долният етаж (криптата), е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши „аркосолии“ — на северната и на южната стена, а горният (парклиса)- повтаря архитектурния тип на първоначалната църква. Характерна е фасадната украса където освен пластиката на слепите засводените ниши и арките при отворите тук е приложен т.н. „живописен стил“ — смесена зидария от бял камък и червени тухли съчетана с керамопластична декорация от вградени цветни глазирани „чашки“ характерна за Търновските, Несебърските и Охридските български храмове. От изградените по поръка на севастократора в София църкви са запазени още две — Света Петка Стара и параклиса Свети Николай.

Третата възрожденска част е достроена от боянчани, с техни средства, в средата на XIX в. След освобождението селяните искат да построят по-голяма нова черква като съборят старата средновековна и възрожденска, тя е спасена от българската царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, която предоставя на селяните друг терен. Фердинанд устройва прелестния малък парк около църквата и засажда уникалните за България северно-американски секвои и други редки видове. След кончината ѝ през септември 1917 г., Царицата е погребана до южната страна на Калояновата църква. Пред църквата боянци издигат паметник на падналите във войните за обединение на България техни съселяни.

Стенописи

Стенописите в църквата са от различни периоди: XI-XII век, 1259 г. (най-ценните), XIV век, XVI-XVII век и 1882 г. Изключителни художествени достойнства имат световно известните стенописи (240 изображения – втори живописен слой над оригиналния) от 1259 г. на т. нар. Боянски майстор и неговата група средновековни художници, сред тях се знае името на Димитрий зограф, които се причисляват от изкуствоведите към Търновската живописна школа.Ктиторите на храма са били севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Техните портретни изображения на северната стена, както и тези на българския цар Константин Асен и царица Ирина, се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм. Отбелязани са с надписи: Калоян —севастократор и ктитор, Десислава — севастократорица и ктиторица, Константин — цар, Ирина — царица.

Реставрация

Състоянието на сградата и уникалните фрески е тревожело поколения. Още от началото на XX в. влага, соли и замърсявания покриват стенописите. ДокторБогдан Филов, директор на Народния музей, възлага през 1912 г. реставрацията им на австрийския художник Йосиф Бала. По-късно пак по поръка на музея през 1914-1915 г. Марин Георгиев завършва започнатите от австрийския специалист работи. През 1934 г. отново се налага реставрация, която е възложена на професор Кирил Цонев. През 1944 г. Карл Йорданов почиства отново стенописите. През 1977 г. Боянската църква е затворена за посещения в нея се извършват консервационни и укрепителни работи от Националния институт за паметниците на културата. Работите са прекратени след дискусии около 2000 г.

Благодарение на реставрацията, която завършва през 2006 г, ясно се виждат фреските от 17 век (които са изрисувани върху по-старите от 12-ти), между които е и първото изображение на Свети Иван Рилски. Фреските на Боянския майстор Вълчан се смятат за предшественици на европейския Ренесанс.^[1]

Туризъм

Боянска църква

Черквата е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Може да се ползва общ билет за вход с отстъпка от цената при посещение и на Националния исторически музей и/или Земенския манастир.