Много съм впечатлен от Кремиковци и Сеславци. Пълно е с живот, видяхме много деца и много подрастващи. Има страхотни къщи и много спокойствие. Въздуха няма нищо общо с този в София, та те са си направо в балкана. Има какво още да се желае относно пътищата, но определено е много приятно. Вероятно обстановката и условията са разкошни за живеене, в сравнение с тези в София.
Отделно от Кремиковския манастир Св. Георги има и две църкви – Св. Георги и Св. Петка, които бяха заключени и не работеха.
До Сеславския манастир така и не стигнахме понеже се забихме в много лош път, който завършва с още по-лош черен път, където се отказахме.
Прочетете още:
-
„Синият вир“ – царството на водните кончета край Медвен
-
Къща за гости „Рай“ в село Челопек ви очаква
-
За празника на картофа в село Чифлик и националното изложение на занаятите в Орешака
-
Световнонеизвестните пирамиди до село Банище
-
До хижа Пършевица, през живописните екопътеки и красоти на Врачанския Балкан
Днес посетих манастира за пръв път, а най-вероятно и за последен.Пътя до там е ужасен. Разбит черен път с много камъни и тук таме асфалт. Надявах се да си струва, но ето какво заварихме. На входа ни \“посрещнаха\“ двама майстори които бяха разглобили половин трактор. В целия двор бяха разхвърляни машинни елементи, миришеше на масло и нафта. Малко по навътре няколко жени затваряха буркани, а в близост един кон /с не особено здравословен вид/ се разхождаше свободно. Свободно дотолкова доколкото му позволяваше неговия стопанин, който го замеряше с пръчки и псуваше когато коня отидеше да яде от някаква кофа. След преминаването на препядствието \“дали ще ме ритне коня\“ по тясна пътека, осеяна с разхвърляни кофи, гумени ботуши и подобни, се стига до входа на църквата. По-разхвърляна и неподдържана църква аз лично не съм посещавал. Усещането с което останах е, че посетих някакъв вид комуна, в която съжителстват хора които нямат нищо общо с духовния живот. Няма лошо, хората не пречат на никой, пък и трябва да се яде. Но табелите \“манастир\“ подвеждат хората които идвайки се чудят \“дали не сгреших\“. Всеки който покори този връх ще намери отговора. Като обобщение – ако познат или непознат ме попита \“да отида ли да видя Голямобуковския Манастир\“, ще отговоря: категорично НЕ. Не си струва.
Мисля, че или бъркаш манастирите или не си ходила отдавна. Впечатленията ми и снимките по-горе са от преди не повече от месец-два и нямат нищо общо с това, което описваш. Виж сама. Поздрави 😉