Есен в Соколския манастир

Есента настъпи рано в планината, влага и студ се спуснаха и надеждите ни за циганско лято, като, че ли се изпариха. Въпреки хладното и влажно време листата на дърветата останаваха все така зелени…

Има места, където сезоните не оказват никакво влияние на природата и едно такова място е Соколския манастир над Габрово….

Странно е чувството при преминаване под каменната манастирска арка и навлизането в светата обител…

В двора, както обикновено цари едно успокояващо оживление….

Моите приятели запечатаха присъствието си в снимка….

Хармонията на манастирските сгради с околната природа ни кара да се чувстваме като в едно много специално място….

Тук всеки един детайл ни кара да се прекланяме пред таланта на старите майстори….

боравили с камъка свободно и с фантазия….

А, тихото ромолене на чешмата ни приканваше да отпием от тази свещенна течност….

Да се насладим на красивата форма на възрожденските кобилици….

Изваяни от великият майстор Уста Колю Фичето….. един гений на Възраждането….

От ниското плахо надничаше кубето на манастирския храм….

Отгоре панорамата беше изключителна ….природа и архитектура – една приказка!

Неможе човек да остане безпристрастен към тази огърлица от арки – (аркада) – също дело на старите майстори!

Такава красота в изпълнението рядко може да се види – красота типично наша – българска!

Тук сводове и куполи се надпреварват кой повече да ни впечатли със своя вид!

Всичко е изпълнено като по учебник!

Само който не е пипал камък, като материал, не е усещал неговата съпротива, само той неможе да оцени този огромен труд!

В тези красиви форми имаше и много тъжна история, която създаваше една двойственот между възхищение от форми и тъжно чувство – съпричастие
към трагичен край на достойни българи!

Около храма беше една приказка от заленина и камък!
Тайнственост, като в приказките!

Приказката продължаваше и пред самия храм нагоре по стълбите….

Приказна вечнозелена арка и фон от манастирски постройки….
Какъв красив кадър!

Само манастирското котенце посрещаше и изпращаше богомолците – гости на светата обител….

Навън красотата продължаваше да изпраща и посреща следващите посетители….

И, само кръста от зида безмълвно стоеше на поста си….

Снагата на последните сгради от обителта се усмихваше на оскъдното есенно слънце и ни увещаваше да се върнем отново – пак някой ден…..

В този постинг липсва описание на историята на Соколския манастир, липсва и изнасянето на подробности около строежа на обителта, храмът.
Аз съм се постарал да представя своите впечатления от манастира – такива, каквито ги видях след повече от 45 години - тогава, когато го посетих като дете….
Едно прекрасно свято място в дебрите на гордата Стара Планина!!