На разходка в прекрасния твърдодавен град Хисаря

Хисаря е едно малко райско кътче от красивата ни България.

Не случайно, именно тук Иван Вазов написва през 1882 година стихотворението си: „Отечество любезно, как хубаво си ти!“
Ако можеше да посети града сега, вероятно би останал не по-малко очарован.

паметна плоча на Иван Вазов до входа на южната порта – „Камилите“

Утвърдил се във времето, като един от нашите най-известни курорти, с безценните си лековити минерални извори, Хисаря впечатлява с модерните си сгради, спа центрове за рехабилитация и почивка, зеленината и тишината си. Парковете са разположени на около 100 хектара площ и притежават над 300 растителни вида. Може би никъде не се съчатават така добре история, съвременност и природни дадености.

Хисар е уникален град, в който умело се съчетават история и съвременност.

Историята на град Хисар е свързана предимно с римската империя. Когато пристигат по тези земи, римляните намират тук малко тракийско селище. Но популярността на лечебните му извори определя трайно интереса на римските управници. Градът е превърнат в административен център и през ІІІ в. е ограден с крепостна стена. Смята се, че тогава градът се е наричал Аугусте. От този период е запазен латински тухлен надпис, който говори за построяването на баня в чест на римските императори Максимилиан Галери и Лациний баща /края на ІІІ и началото на ІV в./.

Западната част на крепостната стена

По време на готските нападения в края на ІІІ в. градът е разрушен и опожарен. Възстановяването му в началото на ІV в. се свързва с император Диоклециан и получава неговото име Диоклецианопол.

Той е бил трети по големина град в провинция Тракия след Филипопол /Пловдив/ и Берое /Стара Загора/.

Диоклецианопол бил изграден според всички изисквания на римското градоустройство – с широки и прави улици, украсени със статуи на богове, с мраморни бани, с красиви дворци и вили за римската аристокрация. За да бъде защитен от вражески нападения, е бил обграден с крепостна стена, издигната от сръчните ръце на тракийските майстори. Тя е една от най-добре съхранилите се от този тип паметници не само в България, но и на целия Балкански полуостров!

Хисаря, история, минерална вода, басейн, почивка, туризъм, хотел, къща за гости, пътуване, уикенд, пътепис

Крепостта има форма на почти правилен четириъгълник. Изградена е със смесена зидария с пояси от четири реда тухли. Заедно с парапета и зъберите е била висока 12 м. Днес запазените останки от крепостта достигат 7 м. Най-добре запазени са западната и южната централна порта, която е и символ на града – Камилите. Нарича се така, защото до началото на ХХ век вратата е била разделена и приличала на две застанали една срещу друга едногърби камили.

Южната порта е символ на града. Хората я нарекли „Камилите“, заради приликата с две двугърби камили застанали една срещу друга.

„Камилите“ – заснети по различно време и под различен ъгъл… виждане на фотографката Роди 🙂

Източната част на крепостта…

…покрай историята – на разходка…

…останали са причудливи форми…

…и край западната част на крепостта…

…красотата и величието привечер…

Разходката направихме с любезния ни гид – Юлия Станева и страхотните снимки на дъщеря й Радостина!
В блогът й https://feq.blog.bg/ ще откриете със сигурност още много приятни разходки из прекрасните кътчета на България!

Като начало Ви препоръчваме това:

Гложенският манастир ( Тетевен) https://feq.blog.bg/zabavlenie/2008/07/07/glojenski-manastir.209519

На разходка в Тетевен https://feq.blog.bg/zabavlenie/2008/07/06/utro-v-planinata.209275

Вижте водопада Скока (Тетевенски балкан) https://feq.blog.bg/zabavlenie/2008/07/05/pod-pryskite-na-vodopada.209019

Идва време за море. Ето Златните пясъци на от блога на нашата Фея 🙂
https://feq.blog.bg/drugi/2009/07/25/zlatni-piasyci-edna-prejiviana-prikazka-1chast.369563
https://feq.blog.bg/drugi/2009/07/26/znaete-li-che-moreto-govori-2-ra-chast.369717
https://feq.blog.bg/drugi/2009/07/27/zlatni-piasyci-edna-prejiviana-prikazka-3-chast.370373

И Варна, разбира се.
https://feq.blog.bg/drugi/2010/08/14/varna-hubava-varna.591261
https://feq.blog.bg/drugi/2010/08/07/magiiata-na-moreto.587835